Събота вечер

Тази събота си припомнихме с приятели коктейла «Blue Heaven», за който не може да се каже, че въздействието е: “… като да ти пръснат черепа с лимоново резенче, привързано към голяма златна тухла”, реверанс към “Пангалактичският гаргалобластер» на чаровника на фантастиката Дъглас Адамс, но определено  мъжката половина на компанията подминавайки с незаслужено презрение сините облачета на масата за да се отдаде на по-твърди напитки, просто намали удоволствията си за уйкенда с едно.
И въпреки че съпругът ми смята «Горе на черешата» за по правилен превод, все пак по-близкия превод е «Син рай».

За 4 напитки:

90 мл бял ром
30 мл ликьор “Amaretto” – с аромат на бадеми
30 мл ликьор “Blue Curacao” – с аромат на горчиви портокали и небесно син цвят
30 мл сок от зелен лимон
200 мл сок от ананас – аз използвах компот
лед
4 резена ананас
4 сламки (ефектът от тях е “доубиване с тояги”)

Сипвате синия ликьор по чашите, а в шейкъра натрошения лед, рома, амаретото, лимоновия сок, ананасовия сок и разбивате яко. После разпределяте по чашите и украсявате всяка с резен ананас. Ако имате чадърчета, не ги забравяйте …

И така-а-а-а, след като кротко люшнах 2 коктейла (спокойно можех да помина и само с един, ама така си тръгна съботната вечер), направо се отнесох в дебрите на философията. Според Дъглас Адамс едни от най-важните въпроси, измъчващи човечеството през дългите години на неговото съществуване са: “Какво ще вечеряме?” и “Какъв е въпросът на най-важния отговор?”, който очевидно е 42 …. Аз започвам да си мисля, че май понякога отговорите неочаквано се оказват без въпроси … след което ненамерения отговор на въпроса за смисъла на човешкия живот губи своя смисъл. Е, след тези “стройни мисли”, отидох да сервирам масата, защото поне на първия въпрос, в събота вечер имаше точен и ясен отговор …