Преди месец някъде пробвах рецепта, която намерих в кулинарния форум на all.bg. Надявам се авторката (Viva) да няма нищо против да я постна тук. Рецептата наистина е страхотна и никак не е трудна. Поствам я copy/paste заедно с препоръките на авторката, а аз ще добавя моето допълнение:

Торта от сирене

ПРОДУКТИ: 175 гр масло, 800 гр сирене, 125 гр шунка, по една връзка ситно нарязан магданоз и копър, 2 с.л коняк, 1 с.л дребно настъргана целина, 1 голяма червена чушка, 1 с.л червен пипер, 4 скилидки счукан чесън, 1 с.л сухи подправки, 125 сирене рокфорт, 50г сусам, 100 г нарязана краставица, черен пипер.

Маслото се разбива на крем. Добавя се сиренето (ако е солено, предварително се изкисва) и се пасира до получаване на гладка смес. Тя се разделя на три равни части. Към първата част се прибавят нарязаната на малки кубчета шунка, коняка, магданозът, целината и черния пипер и добре се размесват.
Към втората част се добавят червения пипер, нарязаната на чубчета чушка, сухите подправки, черен пипер и добре се смесват.
С вилица се смачкава сиренето рокфорт и се смесват с останалата трета част от крема. Към нея се добавят нарязаните на дребно краставички, чесъна, копъра и сусама и се приготвя еднородна смес.
Върху страничната стена на тортена форма се поставя лента от алуминиево фолио. Най-отдолу във формата се разсила кремът от сирене и краставички, след това с чушката и най-отгоре с шунката. Тортата се поставя в хладилника да престои 3-4 часа на студено. След това се слага в чиния, отстраняват се външната стена на тортената форма и фолиото. Накрая тортата от сирене се украсява с шунка, магданоз и домати.
Тортата стана супер – изпробвах я Само няправих няколко промени – магданзът и копъра ми се сторито много и сложих по-малко и понеже нямах прясна червена чушка сложих печена червена чушка. Освен това част, която се смесва с рокфорт трябва да е по-малка от останалите, защото и се добавя още сирене. Ето и тортата:

Аз се съобразих с препоръките на Viva и намалих зелените подправки, добавих прецелите около тортата и между блатовете поръсих счукани на едро крекери с розмарин.
Тортата е чудесна за маса с предвидени повечко зелени салати.  Нещо ново за празниците.

Понякога

се връщаш толкова изсмукан от делничната въртележка, че решението да спретнеш нещо за броени минути просто избутва от главата ти всякакви мисли за суфлета, петльовци във вино и сложно-съставни сосове. И тогава може просто да се обадиш на фантазията си, междувпрочем тя не оставя добрите кулинари задълго сами, така че обаждането в никакъв случай няма да е long distance. И това нещо може да са просто пържени филйки. Това са обикновени пържени филйики, но с много внимателно подбрани допълнения. Повярвайте тази нестандартна вечеря разпилява чувството за делничност като есенен вятър сухи листа, особено ако си познаеш питието с нея.

Риба монах

Когато трябва да готвя риба, все ми е в главата една древна китайска кулинарна заръка: „Не убивай рибата два пъти!“. Не че винаги успявам да я спазя, твърде често готвя риба и морски деликатеси и съм ги пробвала по най-различни начини ама все ме гложди, ако се поувлека с печенето или пърженето.

А случвало ви се е да хапвате риба, без да знаете на български името и даже, без да знаете как изглежда, направо ме изпълва чувството, че извънземно се каним да затрием.
На мен скоро ми се случи. Обичаме да хапваме морски деликатеси открай време. Оставям настрана полезността им (те са чудесна възможност да съчетае човек вкусното с полезното). Скоро в магазина налитам на monkfish. Бре да му се не види, цената като за жив син кит, филетата едни такива бели, свежи. Решавам, че ще я ядем, пък даже и в марсианските морета да са я ловоли. Искам 4 филета, а жената зад щанда ги хваща гнусливо едно по едно. Започвам да гледам с подозрение. “Не я ли харесвате тази риба?” – питам несигурно. Тя се оглежда за менажер наоколо и си признава: “Ама хич мадам”, долавям южноамерикански акцент. Хм, само дето не си плю в пазвата и не се прекръсти 3 пъти. Стана ми още по-интересно. Прибирам се вкъщи и казвам на сина ми: “ Намери ми моля те картинки, искам да видя това животно” След кратко ровичкане из картинките на любимото гугле, те ти ги и нашите филета под формата на най-грозната риба, която съм виждала. Ама че грозна риба, ей. Синът ми ядосан, че е трябвало да зареже нета за минута, забелязва :”Ами то нищо чудно, че е monkfish (monk – монах), гледай колко е грозна.” Мъжът ми като най-гладния обикновено заключи: “А бе няма да се жените за нея, нали ще я готвите ?” Да де, лесно е да се каже, ами като не знам как. Някаква дълбоководна макакабуба ще да е, прилича на скат, ама не е, срещнах я като морски ангел (страшно и “тича” това име). Има ли си българско име е все така тайна за мен … Преводите на името и се блъскат едни други с противоречията си, аз идея нямам какво да я правя, ама много ми прилича на бяла риба, та ще взема да я панирам. Засега кротува замразена.

Бавно, ама вкусно

Ето какво готвих през почивните дни: говеждо под похлупак. Една рецепта дошла от Канада, но с доста неясна история. Моите приятели така и не можаха да ми кажат коя нация я е донесла със себе си в зелената северна необятност. Няма значение, тя си е ужасно вкусна и без паспортни данни.

За нея ви трябва 1 – 1,5 кг говеждо (сигурно и с телешко ще стане), 4 големи глави кромид лук, около половин кофичка сметана (БДС), черен пипер и сол на вкус.

Месото се нарязва на едри кубчета, лукът много на ситно. Задушава се лукът до омекване на много бавен огън. В друг съд (тенджера с двойно дъно или дълбок тиган с плътно прилепващ капак) се поставя месото и хубаво се обърква с малко олио, включва се котлона на най-бавната степен и месото се задушава само до степен да си промени цвета – да побелее. След това се подправя със сол и черен пипер и се заравнява отгоре. Изсипва се лукът и пак хубаво се заравнява. Захлупва се съдът и магията започва – не го поглеждате цели 2 часа. (Може и повече, зависи от месото) Ще прецените дали е време за сметаната по това, че лукът трябва да се е стопил и превърнал в уханен сос. След това изсипвате сметаната и я разстилате равномерно върху месото. Още половин час и ястието вече е готово. Сервира се върху плато от картофено пюре, като се оставя с пюрето около 15 минути да попие сосът хубаво. През цялото време котлонът е на най-ниската степен и не бива да се бърка изобщо, а и да се отваря. Ястието е трепач не само заради леснотията, а най-вече заради страхотния вкус и крехкостта на обикновено доста сухото говеждо. За мен беше изненада, как с толкова малко продукти, може да се получи нещо толкова вкусно!

Събота вечер

Тази събота си припомнихме с приятели коктейла «Blue Heaven», за който не може да се каже, че въздействието е: “… като да ти пръснат черепа с лимоново резенче, привързано към голяма златна тухла”, реверанс към “Пангалактичският гаргалобластер» на чаровника на фантастиката Дъглас Адамс, но определено  мъжката половина на компанията подминавайки с незаслужено презрение сините облачета на масата за да се отдаде на по-твърди напитки, просто намали удоволствията си за уйкенда с едно.
И въпреки че съпругът ми смята «Горе на черешата» за по правилен превод, все пак по-близкия превод е «Син рай».

За 4 напитки:

90 мл бял ром
30 мл ликьор “Amaretto” – с аромат на бадеми
30 мл ликьор “Blue Curacao” – с аромат на горчиви портокали и небесно син цвят
30 мл сок от зелен лимон
200 мл сок от ананас – аз използвах компот
лед
4 резена ананас
4 сламки (ефектът от тях е “доубиване с тояги”)

Сипвате синия ликьор по чашите, а в шейкъра натрошения лед, рома, амаретото, лимоновия сок, ананасовия сок и разбивате яко. После разпределяте по чашите и украсявате всяка с резен ананас. Ако имате чадърчета, не ги забравяйте …

И така-а-а-а, след като кротко люшнах 2 коктейла (спокойно можех да помина и само с един, ама така си тръгна съботната вечер), направо се отнесох в дебрите на философията. Според Дъглас Адамс едни от най-важните въпроси, измъчващи човечеството през дългите години на неговото съществуване са: “Какво ще вечеряме?” и “Какъв е въпросът на най-важния отговор?”, който очевидно е 42 …. Аз започвам да си мисля, че май понякога отговорите неочаквано се оказват без въпроси … след което ненамерения отговор на въпроса за смисъла на човешкия живот губи своя смисъл. Е, след тези “стройни мисли”, отидох да сервирам масата, защото поне на първия въпрос, в събота вечер имаше точен и ясен отговор …

Зелеви истории

Ако продаваха зелето с ония неприятни таблички (Nutrition Facts), които всеки път като купуваме нещо вкусно и калорично ни навират в очите всички възможни калории от мазнини, холестероли и захар, с удовлетворение щяхме да установим, че няма причини за притеснение. В само 80 гр. от него се съдържа 70% от дневната ни нужда от витамин С, 4% от нужното ни желязо, 2% от калция, само 4 гр. захар, само 25 калории (супер, а!) никакви мазнини и никакъв ама никакъв холестерол. Е, и като прибавим ония нещица в зелето, дето разкарвали раците, както твърдят учените, то просто ми стана любимец. И след една такава пришпорваща статия преди време за ползата от зелката изпаднах в доста дълъг “зелев период” в кухнята, стигайки до логичния извод, че не съм открила Америка и детската песничка “ЗЕЛЕнчуци, който не яде, той голям не ще да порасте …” си е чиста проба изстрел в десятката.
Та след като подхванах зелевите рецепти – от салати, супи, основни, гарнитури и минах през всички видове зеле, домашният отбор най-накрая не издържа и мъжът ми рече: ”Мечо, баста! Вади картофите!” Та и аз на следващия ден извадих картофите. Картофени кюфтета, ама с гарнитура зелешка салата … фатална грешка! Резултат – бойкот! Обявиха ме за зелева маниячка и рекоха, че сами ще се спасяват. Първо подхванаха хладилника, после близките пицарии, китайците, мексиканците и така почти цели две седмици … Е, не издържаха дълго … Ама и аз обещах да има зеле само веднъж в седмицата.  Та така, покрай всички рецепти избрах да постна най-добрите според мен.

По начало първо е превзело кухнята обикновеното зеле на глави. После полека на масата се е настанил и карфиолът. А него старият сладокусник Марк Твен, дори нарича “зеле с висше образование”. Е, ами какво да кажем за броколито? То направо си е “зеле с Ph.D“. Това зелено, крехко цвете цъфва на трапезата по-късно, но затова пък трайно.
Някъде през 30-те години на миналия век френският ресторант в Ню Йорк Divan Parisienne, представя за първи път своя специалитет Chicken Divan. E, това е триумфалното посрещане на броколито в щатите. Ето и рецептата:

CHICKEN DIVAN

1/2 кг броколи
6 половинки пилешки гърди
2-3 с.л. масло
1 с.л. сос Уорчестър
1 ч.л. чесън на прах (ама си е най-добре ситно нарязан истински)
1 ч.ч. бульон
1/2 ч.ч. сухо бяло вино
2 ч.л. лимонов сок
2 ч.ч. настърган чедър
1 ч.ч. едро счукан картофен чипс
1/2 стебло целина
5-6 средно големи гъби
1 глава лук
1-2 с.л. брашно
1 ч.ч. мляко
черен пипер
сол на вкус

Задушава се лукът на дребно, добавя се нарязаната целина, гъбите на дребно, пилешкото месо на порции, или на по-дребни парчета, като започне да се пържи се добавя Уорчестърския сос, виното, чесъна и лимоновия сок. Захлупва се и да поври 15 минути. Добавя се броколито на цветчета и се вари още 5-6 минути.
Изсипва се в подходяща тавичка, поръсва се с натрошения чипс и се обърква добре. Приготвя се бешамел от маслото, брашното, разредено с млякото и бульона (отиде ми доста повече бульон от указания в рецептата, защото трябва да е по-рядък соса), добавя се сиренето, черен пипер на вкус и сол. Залива се пилето и броколито, пече се още около 15-20 минути на умерена фурна.

Следва една чудесна, бърза гарнитура с броколи:

БРОКОЛИ С ГЪБИ

1/4 ч.ч. зехтин
2 скилидки чесън
1/2 ч.ч. ситно нарязани гъби
5 ч.ч. съцветия броколи
1 1/2 ч.ч. сухо бяло вино
сол и черен пипер на вкъс

В голям тиган загрейте добре зехтина, изпържете чесъна 1-2 минути, добавете гъбите, пържете още 3-4 минути, добавете броколито, объркайте добре, така че броколито да поеме от зехтина от всички страни, добавете виното, солта и черния пипер. Като разбърквате леко ястието го оставете 5-6 минути открито, след което покриите и да поври още 5 минути. Изсипете броколито в чиния за сервиране, останалия сос доварете докато остане на половина и полейте с него броколито.

А сега е ред на една карфиолена фантазия, която просто трябва да се опита.

КАРФИОЛЕН ЧИЙЗ ПАЙ

Картофена кора:

2 ч.ч. настъргани на едро сурови картофи
1/2 ч.л. сол
1 яйце
четвърт ч. чаша настърган лук
зехтин за намазване на формата

Пълнеж:

4 яйца
1/2 ч.ч. мляко
1 ч.л. сол
прясно млян черен пипер
3 с.л масло
1 ч.ч. нарязан на ситно лук
1 скилидка чесън, нарязана на ситно
1 средна глава карфиол, разделен на едри цветя
2 с.л. ситно нарязан магданоз
1 1/2 ч.л. ситно нарязан пресен босилек, или 1/2 сух
3/4 ч.л. прясна мащерка, или 1/4 суха
2 ч.ч. настърган грюйер, проволон, чедър, или просто кашкавал
около десетина тънки резенчета бекон (става и без него, ама не е същото)
щипка червен пипер

Загрява се фурната до малко по-висока температура от умерено.

Изсипват се настърганите картофи в купа, посоляват се, и се оставят десетина минути, след което се изстискват добре, добавя се добре разбитото яйце и настъргания лук. Във форма за пай, или подходяща кръгла тавичка, предварително добре намазана със зехтин се изсипват картофите и се разстилат в тавичката с набрашнени пръсти, така че да се покрият и стените. Така че ако формата не е за пай със стандартните размери 9 инча диаметър (около 23 см), преценете размерите на тавата.
Картофената кора се пече около 30 – 40 минути до златисто-кафяво. Изважда се готовата кора и се намалява фурната до умерено.
Докато се пече кората, се разбиват добре яйцата, млякото, половин ч.л. сол и черния пипер и се оставят настрани.
Карфиолът се бланшира в подсолена вода и се вади с решетъчна лъжица. В дълбок тиган се загрява маслото, добавя се карфиолът, лукът, чесънът, половин ч.л. сол, и се пържи около 5 минути, като се разбърква внимателно. Добавя се магданозът, босилекът и мащерката, похлупва се и се задушава десетина минути. Дърпа се от огъня и се оставя да позстине.
Покрива се картофената кора с половината настъргано сирене (кашкавал), всяка карфиолена китка се увива в бекон, околовръст, така че да се получат импровизирани цветя, които се подреждат върху картофената кора. Поръсват се с останалото сирене, заливат се с млечната смес, поръсва се със щипка червен пипер и се запича за 35 – 40 минути, до порозовяване.

И така … до следващия зелев период, ако дотогава не ме сготвят с картофи например, че то от сега е ясно … със зеле няма да е.